EN | BG
 I-ва годишна среща на БАПРЕХ - 04.02.2017г, х-л Централ Парк София, 09,00ч

I-ва годишна среща на БАПРЕХ - 04.02.2017г, х-л Централ Парк София, 09,00ч

НАУЧНА ПРОГРАМА

09:00 - 09:10 Грешки при лечението на изгарянията. О. Хаджийски, А. Лафчис, М. Аргирова

09:15 - 09:25 Принципи на лечение на хроничните рани. М. Аргирова, E. Арнаутска, Т. Димитрова

09:30 – 09:40 Хирургично лечение на неврофиброматоза тип I. Съобщение на клиничен случай. М. Аргирова, E. Арнаутска, Т. Димитрова

09:45 - 09:55 Посттравматичен некротичен фасциит в детската възраст. Съобщение на клиничен случай. М. Аргирова, А. Викторова, E. Арнаутска, Т. Димитрова

10:00 - 10:10 Клиничен случай на високоволтово електрическо изгаряне с тромбоза на синус сагиталис супериор. Зънзов E.И., Анастасова В.Н., Кръстева Е.С.

10:15 - 10:25 Приложение на медиално хемисолеус ламбо за лечение на следтравматични раневи дефекти  в средната трета на подбедрицата. Д. Янков, Хр. Христов, М. Башева

10:30 – 11:00 Кафе пауза

11:00 – 13:00 Заседание на БАПРЕХ

13:00 - Обяд

 

 Резюмета на докладите, които ще бъдат представени на научното събитие

 

Грешки при лечението на изгарянията

О. Хаджийски, Лафчис А., Аргирова М.

Клиника по изгаряния и пластична хирургия , УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”

Изгарянето е вид травма, която често се случва неочаквано и има потенциалната възможност да причини смърт, дълготрайни физически и психологически последствия, обезобразяване и функционални ограничения. Получена самостоятелно или комбинирано, този вид травма остава една от най-сериозните травми, от която човешкото тяло може да оцелее, не само поради мъчителната болка, но и поради дълготрайните, придружаващи целия живот тежки естетически и емоционални последици. Лечението на изгарянията е тежка и отговорна задача, която започва от момента на травмата и продължава понякога с месеци и дори години. Постигането на добър краен функционален и естетичен резултат е възможно само при лечение в специализиран център с участието на мултидисциплинарен екип от квалифицирани специалисти. Грешките в лечението на изгарянията не са редки и се наблюдават в доболничната и болнична помощ на всички нива. В литературата има единични съобщения за грешките във всички етапи на лечение на заболяването. Най-често наблюдаваните грешки в доболничната помощ са тези при оказването на първа помощ и извършване на първоначалната оценка за тежестта на травмата, следвани от грешки в транспорта и лечебното поведение – локално и общо. В болничната помощ грешките са предимно в лечебен план и във всички фази на заболяването. Последствията от неправилното лечебно поведение са забавяне на периода за лечение на пациентите, развитие на трудни за лечение инфекциозни усложнения, лоши функционални резултати с инвалидизация, употреба на скъпо-струващи препарати и медикаменти, както и трудна социална адаптация на пострадалите.  В ранната детска възраст неадекватната преценка рефлектира в дълготрайно лечение, свързано с многократни реконструктивни операции и развитие на посттравматичен стрес синдром.      Представяме систематизирано грешките при деца и възрастни с различни по тежест изгаряния, които сме наблюдавали в нашата клинична практика във всички етапи на лечебно поведение при тези пациенти

 
 
 
 

Принципи на лечение на хроничните рани

М. Аргирова, Арнаутска Е., Димитрова Т.

Клиника по изгаряния и пластична хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”

Въведение: За хронични се определят раните, които не могат да оздравеят след 3 месеца. При тези рани репаративните процеси са забавени, площта им прогресивно се увеличава и те често не се възстановяват функционално и анатомично  въпреки приложеното локално лечение. Хроничните рани засягат несъразмерно пациенти с прогресивни хронични заболявания от съдов или системен произход или просто възрастни хора. Оздравителните процеси в тях са със специфична патофизиология. Конвенционалният метод на лечение няма успех и рефлектира в качеството на живот на тези пациенти.                                                     

Цел: Целта на настоящото съобщение е на базата на ретроспективен анализ да оценим ефикасността на прилагания протокол за лечение на хроничните рани в клиниката.

Материал и методи: Анализът е извършен от база данни на болничната система за седем годишен период. Включени са 117 пациенти от двата пола, на възраст от 57 до 83 години. Проведен е демографски анализ и анализ на следните параметри: произход на раната, локализация, вид и срок на лечение на раната до момента на хоспитализация в клиниката, вид приложено лечение – локално и оперативно след хоспитализацията, срок на изчистване и затваряне на раната, продължителност на вътреболничния престой и микробиологичен анализ. За локално лечение се използва VAC система и превръзки със сребърно-носещи системи. Дефинитивното покриване на оперираните рани е със свободни мрежовидни автотрансплантати.                   

Резултати: Средната възраст на лекуваните пациенти е 66 години (±6.68), като 53.8% са жени, а 46.2% са мъже. Най-честа локализация са подбедриците. Произходът на раната при 64% е съдов, 30% след травма и 6% са с неясна етиология. Средният период на лечение на раните до постъпване в клиниката е 26.3 месеца. Неоперираните пациенти са 5% от лекуваните. Останалите са лекувани оперативно. Времето за изчистване на раните е 9.67% дни. Средният срок на затваряне на раната е 16.5 дни. Средният вътреболничен престой е 7.7 дни. Микробиологичният анализ преди лечението в клиниката показва разнообразие от микроорганизми, като преобладава грам негативната флора. След изчистване на раните само при 27 пациенти се изолира патогенна флора. Данните са статистически валидизирани. Рецидив на страданието се наблюдава при 17 пациенти, поради не спазване на препоръките  за следоперативни грижи.                                                                                                                               

Заключение: Лечението на хроничните рани е медицински проблем и предизвикателство за всички фармацевтични компании от дълги години. Съвременните технологии и методи на лечение позволяват краткотрайно и успешно лечение на  пациентите, страдащи от хронични рани, подобряване на качеството им на живот и силно редуциране на броя на необходимите реоперации.

 

Хирургично лечение на неврофиброматоза тип I. Съобщение на клиничен случай

М. Аргирова, Арнаутска Е., Димитрова Т.

Клиника по изгаряния и пластична хирургия УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”

 

Въведение: Неврофиброматозата е автозомно доминантно генетично заболяване, характеризиращо се с появата на тумори по нервната тъкан. Клинично се манифестира с характерни кожни лезии. Тя бива три типа (тип I, тип II и шваноматози), които се различават по клинична изява на заболяването и начин на протичане. Неврофиброматозата тип I, позната още като болестта на Реклингхаузен е най-често срещаната форма на неврофиброматоза (около 90%). Хирургичните процедури за лечение на това заболяване са предизвикателство за пластичния хирург, заради богато развитата съдова мрежа и опасността от неконтролируемо кървене.                                                                                                                                                                                                                                    

Описание на клиничния случай: Представяме 37 годишна пациентка с неврофиброматоза тип 1. Пациентката има кожна изява на заболяването от ранна детска възраст - петна тип Café au lait, добре изразени в областта на корем и гръб, както и кожни неврофиброми в областта на гърба. От 4 години се появява формация, показваща прогресиращ растеж в областта на дясното рамо с размери 17/18 см. След консултация с неврохирург пациентката е насочена към Клиниката за извършването на пластично-реконструктивна операция. Лабораторните изследвания са в норма. MRI потвърждава диагнозата и разположението на формацията. Извърши се ексцизия на зоната с множествени неврофибромни възли, като полученият дефект се затвори дефинитивно с местни тъкани – ротационно ламбо. Интраоперативно се наблюдава силно развита съдова мрежа дифузно във формацията и проникване в подлежащите тъкани, което се потвърди и от хистологичното изследване на взетия материал. Кървенето е необичайно високо. Поради относително малките размери на формацията кръвозагубата беше компенсирана. Постигнат е добър функционален и естетичен резултат.                                                                                                                               

Заключение: Методиката за оперативно лечение на обемните, създаващи физически дискомфорт образования на заболяването е предмет на дискусия. Ранната диагностика, определяне типа на заболяването и мултидисциплинарният подход при пациенти с неврофиброматоза са особено важни за безопасността на пациента и добър функционален резултат. В този аспект предварителната транскатетърната артериална емболизация при големите формации може да превантира живото-застрашаваща интраоперативна кръвозагуба.

 

Посттравматичен некротичен фасциит в детската възраст-съобщение на клиничен случай

М. Аргирова, Викторова А., Димитрова Т., Арнаутска Е.

Клиника по изгаряния и пластична хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”

ВъведениеНекротичният фасциит (НФ) е опасна, бързо прогресираща и живото застрашаваща инфекция, която изисква своевременен, радикален подход и колаборация между специалисти от различни области. Наблюдава се изключително рядко в детската възраст и е предимно тип 2. Бързата и точна диагностика е трудна и всяко забавяне води до влошаване прогнозата при пациента. Последващото лечение трябва да се провежда във високоспециализирани лечебни заведения от квалифициран и опитен мултидисциплинарен екип, тъй като заболяването бързо може да доведе до развитие на полиорганна недостатъчност и смърт. Поради специфичната патофизиология на НФ, антибиотичната терапия трябва да се провежда по строго определени правила. Клиничните особености на страданието правят лечението изключително трудно, особено когато се развива в детската възраст, където симптомите са различни от тези при възрастните.                                                                                                                

Описание на клиничният случай: Момче на 12г. получава травма в областта на лява мишница на 19.12. 2014г. Първичният преглед установява хематом, който не налага евакуация и крайника е имобилизаран с гипсова шина. В продължение на 10 дни детето се оплаква от болки в крайника, но шината е свалена след рязко влошаване на общото състоянието на детето, което налага транспорт и хоспитализация в  Детска хирургична клиника на института с клиника на хепаторенален синдром и полиорганна недостатъчност. Направенени са фасциотомии и е установено разпространение на инфекцията към цялата предмишница и гръден кош. Диагностицирано е огнище и в областта на лява подбедрица. От микробиологичните проби е изолиран A.baumanii, който обикновено се свързва с инфекции на респираторния и уринарния тракт. След стабилизиране на общото състояние хирургичното лечение продължава в Клиника по изгаряния и пластична хирургия, където са извършени поредица от оперативни интервенции с пълно саниране на инфекцията и дефинитивно покриване на мекотъканния дефект. Локалното лечение включва само нанокристално сребро, а хирургичното лечение се провежда на няколко оперативни етапа със свободна и несвободна автопластика. Детето се възстановява в кратки срокове и с рехабилитационна програма се постига пълен обем движение на горния крайник.                                                                                                                                                                                                                          

Заключение: Разпознаването на симптомите, ранната и точна диагностика на некротичния фасциит при децата е предпоставка за предизвикателство пред всеки хирург. Мощните антисептици и радикалното ранно хирургично поведение е в основата на благоприятния изход с възможно най-малко функционални последици.

 

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ВИСОКОВОЛТОВО ЕЛЕКТРИЧЕСКО ИЗГАРЯНЕ С ТРОМБОЗА НА СИНУС САГИТАЛИС СУПЕРИОР

Зънзов E.И., Анастасова В.Н., Кръстева Е.С.

Клиника по изгаряне, пластично - възстановителна и естетична хирургия, Катедра по пропедевтика на хирургическите болести

МУ Пловдив, УМБАЛ „Свети Георги”

Тъканните дефекти в областта на главата, резултат от високоволтово  електрическо изгаряне, засягащи в дълбочина калварията и подлежащите мозъчни тъкани се срещат рядко, но са сред най-сериозните увреждания от изгаряния. Ранното диагностициране и адекватно поведение са важна предпоставка за предотвратяване на тежки усложнения.                                                                  

Представяме случай на 32 годишен мъж  с тежка травма от високоволтово електрическо изгаряне и оформяне на голям тъканен дефект парието-окципитално, с некроза в дълбочина, достигаща до dura mater и тромбозa на sinus sagitalis superior. Клиничната проява е с постепенно задълбочаваща се пареза, стигнала до квадриплегия. Извършената остеонекректомия на голям участък от калварията доведе до бързо обратно развитие на плегията. Повишеният риск от механична травма на мозъчната  тъкан беше причина за покриване на тъканния  дефект с две мостовидни ламба, съответно от фронталната и  окципитална области.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МЕДИАЛНО ХЕМИСОЛЕУС ЛАМБО ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СЛЕДТРАВМАТИЧНИ РАНЕВИ ДЕФЕКТИ  В СРЕДНАТА ТРЕТА НА ПОДБЕДРИЦАТА

Д. Янков, Хр. Христов, М. Башева

Клиника по термична травма и пластична хирургия, МБАЛ-ВМА-Варна

Раневи дефекти с травматична генеза в средната трета на подбедрицата с експозиция на тибиалната кост се лекуват успешно с мускулно ламбо от медиалната половина на  m. soleus.  Техниката е лесна за научаване и приложение.  Авторите представят видеоматериал демонстриращ етапите на операцията. Поставят се на обсъждане важните моменти при вземането на решение, създаването на индивидуален дизайн на ламбото, подготовката, изпълнението и следоперативния контрол на състоянието на пациенти, оперирани с медиално хемисолеус ламбо.         

Ключови думи: подбедрица, следтравматичен дефект, хемисолеус ламбо

 

 

 

Medial Hemisoleus Flap Application for Management of Posttraumatic Wound Defects in the Middle Third of the Tibia

D. Yankov, Hr. Hristov, M. Basheva

Clinic of Burn and Plastic Surgery, Multiprofile Hospital for Active Treatment, Varna, Military Medical Academy

 

Flap of the medial half of m. soleus is a relevant reconstuctive alternative for the management of wound defects with traumatic genesis in the middle third of the tibia, presented by exposed tibial bone. This technique is approachable to learn and apply. The authors proposed a video demonstrating the steps of the surgery. The important issues while taking decision to apply the medial hemisoleus flap, the definition of the individual design of the flap, the preoperative preparation of the patient, the surgical technique and the postoperative control are set to dispute in the presentation.

Keywords: leg,  posttraumatic defect, hemisoleus flap

 

 

 

Бързи връзки:
Партньори:
ISAPS Съюз на българските медицински специалисти ICOPLAST ЕВА Espras